Юридическо лице, установено на територията на България и неустановено в страната от Европейския съюз където е възникнало ДДС, може да поиска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност. То следва да отговаря на определени условия за възстановяване на ДДС от друга държава членка на Европейския съюз, а именно:
за периода на възстановяване българското юридическо лице не е имало седалище, адрес на управление или постоянен обект, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на съответната страна от Европейския съюз; и
за периода на възстановяване българското юридическо лице не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на съответната страна от Европейския съюз, с изключение на доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице – платец на данъка съгласно чл. 82, ал.2 от ЗДДС; и
лицето е регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в държавата- членка, в която е установено, тоест в България.
Юридическо лице, установено на територията на България и неустановено в страната от Европейския съюз където е възникнало ДДС, има право на частично възстановяване на данъка, когато в България извършва, както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице такова право. Размерът на данъка за възстановяване се изчислява на базата на приложимия от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, изчислен по правилата на българският ЗДДС.
Независимо, че лицето извършва в България както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки, за които не е налице това право, когато конкретната доставка е предназначена само за извършваните от него доставки с право на данъчен кредит, лицето има право да му бъде възстановен целия данък. Ако след подаването на искането за възстановяване на данъка има промяна в посочения от лицето коефициент за право на частичен данъчен кредит, лицето има право да коригира посочената в предходно искане сума за възстановяване или вече възстановена сума. Корекцията се извършва през календарната година, следваща съответния период на възстановяване с представяне на декларация, подадена чрез електронния портал на държавата по установяване – членка в срок да 30 септември на същата.