Правото на възстановяване на данък върху добавената стойност се упражнява от данъчно-задълженото лице, неустановено в страната - заявител или от упълномощено от него лице чрез подаване на искане за възстановяване до компетентния орган по приходите на Националната агенция по приходите посредством електронен портал създаден в България. Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално поисканата допълнителна информация се предоставя от лицето на български или английски език.

Правото за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност начислен за получени от лицето стоки и услуги също така може да се упражнява чрез упълномощено лице.

Когато лицето установи нeправилно отразени фактури или документи за внос в подадено от него искане за възстановяване, може да подаде корекционно искане за възстановяване. Корекционното искане може да бъде подадено до края на календарната година, следваща периода на възстановяване.

Искането за възстановяване следва да съдържа следната информация:

име и пълен адрес на данъчно-задълженото лице, неустановено в страната - заявител
адрес за връзка по електронен път;
описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и услуги, чрез хармонизирани кодове определени в чл. 34а, пар.3, втора алинея от Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета въз основа на класификацията NACE, утвърдена съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006, с който е изменен Регламент (ЕО) 3037/90.
период на възстановяване, обхванат от искането;
декларация от заявителя, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата – членка по възстановяване по време на периода на възстановяване, с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка и/или доставки за които получателят е лице – платец на данъка съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването.
идентификационен номер за целите на ДДС на лицето, пред който е поставен префикс на държавата членка по установяване;
данни за банковата сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
Искането за възстановяване трябва да бъде попълнено на български или английски език